Експертите говорят
При деца на възраст от 3 месеца до 2 години фактори, създаващи емоционално напрежение, могат да отразят зле на родителите, особено на майките. Могат да се появят страхове за начина, по който трябва да се грижат за децата си, за режима на хранене, който трябва да следват, и в по-общ план за това как да се справят с настоящото положение.
За тази възрастова категория друг важен проблем е липсата на спокоен сън. Децата са пряко засегнати от неприятните симптоми на атопични обостряния: интензивен сърбеж (още по-трудно за овладяване при бебетата, тъй като те не могат да се почешат или да съобщят това, което ги притеснява), усещане за парене, повишена чувствителност при досег с определени текстури и чести прекъсвания на съня. Децата се възбуждат, плачат много, нивата на стрес се повишават за всички членове на семейството, а при родителите може да се появи при родителите може да се появи депресия (по-скоро при тях, отколкото при децата).
При деца на възраст между 4 и 10 години, както и при тийнейджърите, в допълнение към физическото страдание могат да възникнат проблеми от социален характер. Те могат често да имат ниска самооценка, да развият комплекс за малоценност, да имат намалена способност да се справят със стреса, да избягват контакт с други хора, да имат трудности да контролират емоциите си или да развият социални фобии. Може да се появи изключително притеснение и по повод това, че засегнатата кожа е видима - много хора смятат, че състоянието им е заразно. На този фон при деца на тази възраст може да се появи депресия.
Не трябва да пренебрегваме факта, че една от причините за атопичния дерматит независимо от възрастта е ниският имунитет. Въпреки че много хора не успяват да видят връзката между емоционалното състояние и ниските нива на имунитет, обяснението се крие във факта, че емоционалното напрежение понижава имунитета, а високите нива на стрес и тревожност са свързани със значително намаляване на способността на кожата да оздравява.
Ето защо е важно пациентите да си дават достатъчно време за покой - почивката в райони с топъл и сух климат често може да се отрази благоприятно.
Емоционалният баланс на пациента е много важен при управлението на болестта. В повечето случаи е необходимо да се потърси терапия, за да се намалят и овладеят тревожността или депресията.
Различните прояви на симптоми при деца, страдащи от депресия, и разликите от тези при възрастни, често крият страданието на децата. Клиничната проява на депресия при деца варира според възрастта и когнитивното и емоционалното развитие на детето. В резултат на това няма конкретна възраст, на която възниква депрецията, тъй като може да засегне както деца, така и възрастни по всяко време.
Тревожността е признак на действително лично страдание и може сериозно да повлияе на живота на децата, с отражение върху резултатите им в училище, върху приятелствата и семейните им взаимоотношения. Освен това децата, страдащи от тревожност, са изложени на висок риск да станат тревожни възрастни. При възрастните това безпокойство може да повлияе на работоспособността и отношенията им с членове на семейството и хората около тях, и това може да ги кара да се чувстват непълноценни.
Психотерапевтичните сеанси могат да помогнат за смекчаване на отрицателното възприятие на себе си, както и на поведението, свързано с такива когнитивни механизми (ниска самооценка, перфекционизъм, импулсивност, социална тревожност), които са чести при пациенти, страдащи от атопичен дерматит. В последния етап от терапията психологът подготвя план за управление на всеки по-нататъшен емоционален рецидив, така че животът на пациента да не бъде засегнат при такива случаи.
